1. Възможности, предоставяни по програми, финансирани от европейските фондове. Групи бенефициенти.

След влизането на България в Европейския Съюз /ЕС/, реалностите в съциално-икономическия живот започнаха да се променят. За повечето граждани – незабалежимо, а за тези от тях, които са в икономическата сфера и публичния сектор, промените стават ясни, т.к. те трябва да променят начина си на работа, трябва да следват нови процедури, необходима е промяна в мисленето и правенето на стратегии за успешно поведение. Тези промени касаят не само гражданите, но и всички техни организации в публичния, неправителствения и бизнес сектори.
Проучвания на Националното Сдружение на Малкия и Среден Бизнес сред членовете си – частни микро, малки и средни предприятия, показват, че все още е много висок делът на вземащите решения, които не познават ангажиментите, поети с Договора за присъединяване на РБългария към ЕС, поради което нямат готовност да вземат навраменни и адекватни решения, които да приведат техните организации в съответствие с новите изисквания. Това естествено рефлектира върху нивото на конкурентнспособност и оттук върху ресурсите, които трябва да се инвестират за прилагане на Общностното право във фирмите. Други много важни и тъжни констатации, които направихме след тези проучвания, касаят наличието на ясни фирмени стратегии, окомплектовани с планове за реализация и съответното ресурсно обезпечаване. Негативите на прехода, изразени основно в липсата на възможности да се планира в краткосрочна и средносрочна перспектива, са довели до това, че болшинството фирми не планират своята дейност.
Мнго са причините, които обясняват горното, но в рамките на моето експозе, аз ще се позовавам на някои от тях и то в контекст, така че да се види готови ли са потенциалните бенефициенти да се възползват от Програмите на РБългария, съфинансирани от Европйските фондове, имащи за цел да спомогнат за намаляване на споменатите дефицити.
Нека да започнем от взаимовръзката между отделните сектори на обществото – публичен, граждански и бизнес. От гледна точка на генерирането на ресурс, основна роля играе бизнес секторът, който създава Брутния Вътрешен Продукт /БВП/, принадената стойност и плаща основната част от данъците. Т.е. той е много важен източник на приходи за Републиканския бюджет, преразпределян чрез публичния сектор за предлагане на публичните услуги /здравеопазване, образование, сигурност и др./ Между двата сектора се осъщестяват поредица от взаимоотношения, предвид на взаимната им свързаност – бизнесът плаща на публичния сектор да регулира и гарантира приятелска бизнес среда, която да дава възможности за все по-голямо генериране на блага от страна на компаниите. От казаното е видно, че субектите на публичния и частния сектор са призвани да реализират най-важните политики на национално и европейско ниво, така че да се постигне социално-икономическо сближаване на РБългария със страните от съюза.
Именно споменатите основни функции на двата сектора стоят в основата на формиране на групите потенциални бенефициенти на програмите, а именно:

А/ юридически лица, регистрирани по ТЗ, ЗК – фирми и кооперации
Б/ юридически лица на публичния сектор - министерства, агенции, ведомства и др.

Гражданският или неправителствен сектор играе роля на коректор на работата да другите два сектора, призван е да контролира спазването на правилата за тяхното фукциониране. Тази важна роля определя важността на сектора и от нивото на неговото развитие се съди за степента на прилагане на реална демокрация в даденото общество. Именно поради тази много сложна и обществено отговорна функция, гржданският сектор и неговите
В/ неправителствени организации фомират третата група от потенциални бенефициенти на програмите, финансирани от еропейските фондове.
За българското общество е важно да получи отговор готови ли са потенциалните бенефициенти да се превърнат в реални бенефициенти, т.е да кандидатстват и да получат договор за техните проекти – единственият механизъм да се усвояват средства от фондовете.
Във връзка с отварянето на оперативните програми бяха проведени поредица от социологически проучвания за готовността на потенциалните кандидати да подготвят и изпълнят успешни проекти. Статистиката показва, че предприсъединителните програми са допринсли в някаква степен за готовност на публичния и гражданския сектор, за разлика от фирмите, които отчитат най-ниска степен на готовност. Поради констатираната ситуация, започна прилагането на интензивни комуникационни стратегии от страна на управляващите органи на програмите, кокто и от консултанските организации. Почти ежедневно се провеждат обучителни семинари в различни точки на страната, представящи новите реалности и потенциалните възможности.
Защо, обаче, все още няма достатъчна степен на готовост за представяне на качествени проекти?

2. Ключови практически знания, необходими за създаването и изпълнението на успешен проект. Път до проекта. Път на проекта.

НСМСБ, заедно с още 8 организации, съучреди Национално Сдружение за Управление на Проекти /НСУП/, след като УС на Сдружението установи, че е необходимо изграждането на консултантски специализиран капацитет, който да обслужва многобройните членове на организацията. Подобни констатации бяха направени и от колегите от другите 8 структури. Основната задача на този етап от работата на НСУП е да предоставя практически знания за подготовка и управление на усешни проекти.
Създадена бе методология за интензивни обучителни семинари в рамките от 3 до 10 дни, с откъсване от работния процес, за потенциални бенефициенти и от трите групи: общини, фирми и НПО. В рамките на 6 месеца са проведени бизо 10 такива семинара, посетени от над 350 участника.
Оновното, което мога да споделя, след контактите ми с обучаемите, в качеството ми на лектор, е че има няколко гупи проблеми, които трябва системно да се преодоляват, за да се стигне до необходимата стпенен на готовност за кандидатстване с проекти.
1. Преодоляване на инерцията да се работи без планови документи – стратегия на организацията, ясни приоритети, времеви хоризонт на инвестиционна праграма и др. Тук се корени причината много от кандидатите, подавали проекти, да не са ги изготвили с цел постигане на определени приоритети на организацията, а просто защото са решили да се възползват от дадена покана за набиране на проектни предложения. Това естествено рефлектира върху качеството на изпълнение на проектите, ползата им за бенефициентите, както и обяснява защо има договори, които са отказани да бъдат подписани от страна на апликантите.
2. Липса на подготовка на проектни задания от страна на бенефициентите, много често е съпроводена с неяснота каква е целта на бъдещия проект. Привеждането на фонансовите показатели и счетоводната документация в съотвествие с изискванията на донорите е път, който ние в НСУП наричаме път до проекта. Той има своя ясен алгоритъм:
- изработване на писмена стратегия на организацията за периода 2008 – 2013 год.;
- подготовка на приоритетни планове и корелирането им с възможностите на програмите;
- планиране на ресурсите /финасови, човешки и др./, необходими за реализирането на проектите;
- изработване на проектни задания за всеки отделен проект;
- подготовка на организацията с финансови и др. показатели, повишаващи шансовете за спечелване на проектите.
Едва след изминаването на този път е възможно да се започне работа по изработването на конкретната апликационна документация за даден проект, във връзка с конкретна покана, съответстваща като параметри на предварително заложените цели от страна на кандидатстващата организация. Този подход дава възможност да се кандидатства само с проекти, които реализират стратегията на организацията и мотивират инвестирането на време, енергия и ресурс. Той също така дава възможност да се планира времето за подготовка, кандидатствае и изпълнение на проекта, така че да не се обезсмисли неговото изпънение.
Пътят на проекта също има своя алгоритъм, който най-схематично може да се представи по следния начин:
- изработване на проектната документация;
- кандидатстване, оценка и подписване на договор;
- изпълнение и мониторинг на проекта.
Още на ниво планиране на усилията и ресурсите се отчитат нуждите на пътя на проекта, най-вече от гледна точка на екипа на проекта. Сложността на проектният цикъл, вкючително и на механизма на реимбурсиране на вложените средства до размера на договорената безвъзмездна помощ, изисква много точно планиране на всички ресурси, но най-вече на човешките русурси /проекнтен мениджър/.
От казаното дотук ставя ясно, че голяма част от бенефициентите имат нужда от време и подкрепа – консултантски уклуги, за да стигнат степен на готовност, която да им даде възможност да подготвят и изпълняват успешни проекти.

3. Вместо заключение

Новите възможности, за които ние всички днес говорим, обсъждаме и търсим начини да усвоим, изискват от нас много подготовка, повишаване на информираността, непрекъснато надграждане на квалификацията и усвояване на нови знания.

Отговорностите на мениджърите, управляващи организациите от трите сектора на обществото, са много големи. Добрата новина е, че все повече от тях осъзнават необходимостта от инвестиции именно в подготовката на бенефициентите за кандидатстване. Не е за подценяване и факта, че все повече колеги от страни-членки на ЕС ни предават добри практики и споделят научените уроци. Остава ние да свършим нашата работа.