­

Лешек Балцерович, Дневник.bg

Да се критикува кампания срещу корупцията, винаги е рисковано, защото думите лесно може да бъдат изкривени, за да изглеждат като безразличие. Поради това първо ще посоча собствените си действия срещу корупцията. Като вицепремиер през 1999 г. бях първият полски политик, поискал от Световната банка да подготви доклад за корупцията в Полша и методи за изкореняването й. В обществената си дейност винаги съм настоявал да се премахнат сложните регулации, защото те са основният източник на неефективност и корупция

Поражението партията "Закон и справедливост" на братята Качински в Полша предизвика въздишки на облекчение в Европа. Но докато новото правителство на Доналд Туск поема властта ,е важно да посочим поуките, които това поражение носи за всички ни.

Много правителства пилеят доста време в отлагане на реформите, необходими за осигуряване на едно бъдеще на просперитет. Кабинетът на Качински, избран през 2005 г., наследи бързо растяща икономика, но не прави нищо, за да обогати това наследство. Вместо това бе блокирана приватизацията, а дерегулацията и фискалните реформи останаха само на книга.

В действителност правителството "Качински" имаше програма за антиреформи. Разделението на властите (независимо правосъдие и централна банка) бе подкопано в името на "силната държава". "Закон и справедливост" превзе обществените медии, главната прокуратура бе политизирана и - с помощта на медиите - превърната в оръжие на партийната пропаганда, целяща да покаже, че Полша е била управлявана от зловещи тайни сили, известни като уклад, които са мамили поляците и са ги държали бедни.

Всеки, който не приемаше тази диагноза или критикуваше методите на "Закон и справедливост" и особено тези на нейния лидер Ярослав Качински, беше веднага заклеймяван като част от този уклад. Безпощадно бяха нападнати Лех Валенса и Владислав Бартошевски, полският Нелсън Мандела.

Противно на масовото клише, победата на "Закон и справедливост" не произтече от "умора от реформите", защото през 2000 - 2005 г. просто нямаше кой знае какви реформи (с изключение на амбициозния, но частично блокиран, опит за фискална консолидация). Това обяснение не издържа и в други държави. В Словакия реформаторът Микулаш Дзуринда спечели изборите през 1998 г., след като приложи сурова програма за стабилизация и можеше да продължи да управлява след вота от 2006 г., ако не се беше разпаднала собствената му коалиция. В Чехия през 2006 г. бе избрано реформаторско правителство, а в Унгария изборните кампании са доминирани по-скоро от острите политически разделения, отколкото от умората от реформите.

Разбира се, за реформаторите не е лесно да печелят избори. Напротив, обикновено реформи се предприемат единствено след като сигналите на трупаща се криза са толкова силни, че става невъзможно да ги игнорираш, или след като кризата вече е "образовала" избирателите. (Но ако кризата идва след реформи, популисти могат да печелят като обвиняват за това реформите, а не това, че те не са довършени, както стана в Аржентина например).

Реформатори могат да побеждават само ако по-добре от популистите успяват да предадат на обществото посланията си. По принцип лошата политика се продава по-лесно от добрата.

В Полша през 2005 г. горещият въпрос бе корупцията. "Закон и справедливост" яхнаха вълната и я подсилиха, като обвързаха борбата с корупцията с тезата си за тайните сили, пречещи на полското общество и спъващи демокрацията. Ако не беше това, резултатите от от изборите през 2005 г. щяха да са съвсем различни.

Да се критикува кампания срещу корупцията, винаги е рисковано, защото думите лесно може да бъдат изкривени, за да изглеждат като безразличие. Поради това първо ще посоча собствените си действия срещу корупцията. Като вицепремиер през 1999 г. бях първият полски политик, поискал от Световната банка да подготви доклад за корупцията в Полша и методи за изкореняването й. В обществената си дейност винаги съм настоявал да се премахнат сложните регулации, защото те са основният източник на неефективност и корупция. В същото време не бива да си затваряме очите пред това какво може да се случи, когато политически демагози присвоят картата на борбата с корупцията.

Любопитно е, че всички замервания на действителната корупция показваха намаляването й, преди братята Качински да бъдат избрани. Например Индексът за честата на плащане на рушвети, дело на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), беше 2.7 през 1999 г. и 2.03 през 2005 г. (показател 1 е най-ниският). Данък "корупция" (процентът от плащанията, извършвани под формата на подкупи) намаля от 1.22% през 2002 г. до 0.7% през 2005 г.

Днес в Полша има голямо разминаване между нивата на усещането на хората за размаха на корупцията и действителната корупция. По усещане ние сме по-зле от Словакия, Чехия, Унгария и Гърция, докато по индикатори за действителна корупция се представяме добре, или поне не по-зле.

Делът на отговорилите, че са плащали подкупи, през 2006 г. беше 5%, в Полша и 17% в Чехия и Гърция. През 2005 г. индексът за честота на плащане на подкупи бе 2.03 в Полша, 2.22 в Словакия, 2.09 в Чехия и 2.37 в Гърция. Данък "корупция" бе през 2005 г. 0.7% в Полша, 0.93% в Словакия и 0.63% в Унгария.

Разбира се, поляците не трябва да се примиряват с днешното ниво на корупцията. Вместо това битката с нея трябва да е насочена към премахване на корените й - прекомерният публичен сектор и потискането на пазарните сили. Това е единствената посока, обещаваща и по-малко корупция, и повече икономически растеж. Обаче борба с корупцията чрез наказателни действия едновременно с непокътнат раздут публичен сектор, само ще върже ръцете на държавните служители, ще забави важни решения и ще налее вода в мелницата на цинични демагози и политически фанатици.
------------------------------------------------------------

*Балцерович е бивш вицепремиер и централен банкер на Полша. В момента преподава в университета "Браун" и в Центъра за анализ на европейските политики във Вашингтон. Текстът е на Project Syndicate.

Technorati Tags: