Бюджет 2008 и рисковете пред икономиката

­Георги Ангелов, в. "Политика"

Напоследък много се говори за инфлацията през последните месеци и доколко тя е проблем. Разбира се, на индивидуално ниво за част от българските граждани инфлацията изяжда голяма част или цялото увеличение на доходите, които са получили. На макроикономическо ниво, обаче, инфлацията по-скоро за момента не е заплаха.
Не е заплаха, защото не е резултат от някакъв макроикономически проблем, а е резултат от циклично покачване на цената на зърнените и някои други земеделски култури на международния пазар. Това се случва през 10-15 години откакто хората се занимават със земеделие, поради неблагоприятния факт, че земеделските стоки страдат от сезонни фактори, от климата и не на последно място, имат дълъг период на отглеждане. Като изключим ръста на цените на хранителните стоки, поскъпването на всички останали стоки е ниско, което показва, че високата инфлация е наистина резултат единствено на специфични фактори.

Като цяло, макроикономическите данни са положителни. Икономиката има умерен ръст, по-висок отколкото беше миналата година и по-висок отколкото бяха песимистичните очаквания на някои външни наблюдатели. Чуждите инвестиции отбелязват рекордни стойности въпреки международната криза покрай рисковите ипотечни облигации в САЩ. Общият платежен баланс е положителен, а резервите на БНБ са нараснали с 1.4 милиарда евро само за първите 8 месеца на годината. По този начин общите резерви на БНБ достигнаха най-високото си ниво в историята – цели 11.5 милиарда евро.

Всичко това показва, че икономиката е финансово стабилна и продължава да се развива с умерени темпове. Доверието в българската икономика също е високо – което обяснява и рекордните нива на чужди и местни инвестиции. Всичко това в голяма степен се дължи на действието на валутния борд – който осигурява номинална “котва” за икономиката под формата на фиксиран валутен курс и пълно покритие на левовете с евро.

Именно поради тези добри резултати от дейността на валутния борд е учудващо, че от време на време се подмята идеята да се обезцени валутният курс на лева спрямо еврото. Това би могло да помогне на шепа компании – особено ако знаят предварително за готвената обезценка – но всички останали фирми, банки и граждани ще загубят от подобна промяна. При обезценка на лева голяма част от икономиката и банковата система би фалирала (заради огромни загуби от курсови разлики), което означава и значителен ръст на безработицата, спад на заплатите, бюджетен дефицит.

В резултат, ще се загуби и цялото доверие във валутния борд – което се гради именно върху принципа, че валутният борд осигурява фиксиран курс (а не променящ се курс). Чуждите инвестиции ще спрат да идват в сегашните темпове, което ще се отрази силно негативно на потенциала на икономиката.

Радостното е, че няма причина да очакваме някой политик да прояви толкова голяма безотговорност, че да отмени валутния борд. Причината е тривиална – БСП вече веднъж загуби властта когато допусна финансова нестабилност, обезценка на курса, хиперинфлация и фалит на банките и икономиката. Именно поради това партията знае, че не бива да го допуска втори път, защото ще претърпи повторно този шок да изпадне от властта в средата на мандата.

Другият позитивен факт е, че няма нито една силна политическа партия, която да е предложила да се премахне валутният борд. Напротив, повечето са съгласни, че трябва да се стремим към бързо приемане на еврото – което е логично продължение на валутния борд. Еврото е здрав режим като валутен борд, и дори по-здрав – защото никой български политик не може да го отмени.

Рискове, обаче, все пак има. Те не са икономически рискове – а политически. Ако популизмът вземе надмощие сред управляващите и те започнат като унгарските си колеги да харчат много повече пари, отколкото бюджетът има в наличност – тогава ще е много трудно да се запази стабилността. Исканията за високи заплати от всякакви посоки ще ескалират и в крайна сметка всички ще загубят, защото последващата хиперинфлация ще изяде изцяло постигнатото през последните години.

Именно затова популизмът е вреден и той трябва да се избягва. Вместо да се насочваме към популизма, трябва да се насочим към реформите. Реформите не са самоцелни, точно обратното – те имат съвсем ясна цел, да повишат качеството на публичните услуги, да подобрят бизнес средата, да спестят средства в държавния бюджет, които да се насочат към повишаване на заплатите и пенсиите и намаление на данъчното бреме. Колкото по-бързо се правят реформите, толкова по-бързо ще се развива и икономиката, т.е. толкова по-бързо ще нараства произведената добавена стойност и доход в икономиката.

От тази гледна точка, от ключово значение е бюджет 2008. Дали той ще е реформаторски или ще бъде както винаги – това е важният въпрос. За момента нямаме отговор по простата причина, че заради стачката на учителите е трудно да се заложат конкретни числа в проекта. Нивото на заплащане и темпото на реформи, които се заложат със споразумението между правителството и учителите ще определи и политиката в останалите сектори – които също се нуждаят от модернизация на заплащането и реформа.

Най-добрият вариант е бюджетът да предвиди големи съкращения на чиновници и други държавни служители, както и съкращения в неефективните разходи като субсидии, например. Така ще бъдат спестени достатъчно ресурси за по-добро заплащане на останалите на работа служители, ще има и средства за по-високи пенсии и за по-ниско облагане на данъците. Дали това ще се случи – ще разберем едва след като свърши стачката и бъде подготвен окончателният вариант на държавния бюджет.

Technorati Tags: