Инвеститорите от реколта 2007 са подложени на унищожителен финансов огън. След като беше скрита информацията за активите на фондовете от близо два месеца единствената официална и публична информация, която има на пазара за управлявани активи, е за цените на репата и техния размер. От нея може да се изчисли средното ниво на отворените дълги покупки финансирани със заем от банки и така да се прецени къде може да се причинят следващите разпродажби. Ликвидността е все по малка и с незначителни суми могат да се предизвикат или довнасяния на допълнителни гаранции или направо разпродажби по съответната позиция. Пенсионните фондове усетиха на къде духа вятъра и се отдръпнаха от пазара и сега движенията са водени от самозапалванията на твърде рисково ориентираните инвеститори от 2007 година. Всяка една тяхна продажба предизвиква проблеми на други в тяхното състояние и като цяло положението се влошава за оставащите по позициите. Като цяло погледите са устремени вече в държателите на репо сделки и тона на уж небрежните въпроси „как си с репата” се смени на „колко още ти остава?”
На родните компании бизнеса им върви дори по-добре от миналата година и все повече акции се приближават до вододела на едно цифрени PE 2008. Това ще позволи при смяна на собствеността на акциите към новата посявка инвеститори от средата на тази година да се създаде условия за нова поредна възходяща вълна. Крайно време е посредниците да си спомнят, че са в бизнеса с инвестициите, а не с разплащанията и да се фокусират върху нови купувачи, защото малка част от старите дори и да оцелеят сега ще има с какво да се
