Политиците от всички цветове често “откриват” малкия бизнес едва в навечерието на поредните избори. В своето политическо все-кидневие обаче те обикновено твърде малко
Из изследване на авторитетния германски
Institut der deutschen Wirtschaft в Кьолн на про-
блемите на МСФ (2002 г.)
1. Малките и средни предприятия - през коридора на централно-планираното стопанство към модерната пазарна икономика.
Практически от началото на социално-икономически реформи у нас всички политически сили, както и широки обществени кръгове, под една или друга форма изразяват своята съпричастност към ценностите на индустриалните цивилизации и преустройството на централно-планираната икономика в стопанство от пазарен тип. Разбираемо е в тази връзка декларираното политическо одобрение в основата на една желана бъдеща функционираща пазарна система да бъдат заложени стопанската предприемчивост на широки социални групи. Опитът на напредналите европейски държави, както и структурирането на фирмите в икономиките на всички развити страни показва, че най-подходящ начин за реализацията на подобна цел е всестранното подпомагане на развитието и утвърждаването на сектора на малките и средни фирми (МСФ) и стимулирането на предприемачеството.
Тук няма да се спираме подробно на популярната дефиниция за тези фирми, тъй като понятието “малък и среден бизнес” е достатъчно институционализирано и известно. Макар че има различия в нормативното определяне на това кои именно фирми от гледна точка на техните микроикономически параметри в Евросъюза, в САЩ и Япония трябва да бъдат отнасяни към “малкия и среден бизнес”, обединяващ фактор във всички определения е тяхната размерност. Съгласно Закона за малките и средни предприятия, приет през 1999 г. у нас, към посоченият сектор - с отчитане на някои специфики и своеобразия - са възприети три подгрупи. Към “микропредприятията” се отнасят фирмите със средносписъчна численост на персонала до 10 души. В групата на “малките предприятия” се обхващат предприятията с персонал до 50 души, а към “средните” - тези, които работят с персонал до 100 човека. В упоменатият Закон класификацията на предприятията от този сектор е допълнена и от критерии като годишен оборот, стойност на дълготрайните материални активи и структура на собствеността (1).
Според анализите на фактическото състояние на фирмите в развитите пазарни икономики от гледна точка на тяхната размерност, секторът “малък бизнес” през последните 20 години обхваща около 85-90 процента от всички регистрирани и функциониращи фирми. Трябва да се подчертае, че по този чисто статистически показател, данните в повечето източноевропейски икономики в преход вече се доближават до тези в Евросъюза. Причина за това до голяма степен е свободата на стопанските субекти в новите условия да регистрират фирми и да осъществяват стопанска дейност за собствена сметка и на свой риск.
Според критериите производство на брутна добавена стойност, технологично развитие, работни места, принадена стойност, участие във външноикономическите отношения и др.п. има обаче значителни различия както по отделни държави и региони на Запад, така и в икономиките в преход. Анализът на подобни проблеми излиза извън задачите на настоящото изследване. Достатъчно е до споменем само, че по принцип и в нашата страна се възприема възгледа за съществената икономическа и социална роля на сектора “малък бизнес”. Ето защо според Националната стратегия за насърчаване и развитие на МСП, приета с Решение на Министерски съвет N 398 от 07.08.1998 г. напр. на малките и средни фирми се възлагат надежди от рода на:
- развитие на частната собственост, свободната конкуренция и предприемачеството;
- създаване на работни места с относително ниски капитални вложения;
- развитие на мениджърски умения у предприемачите;
- активно участие на МСФ в експорта;
- внедряване на високотехнологични производства и др.п. (2).
В своя актуализиран вариант, Националната стратегия (приета от МС през м. март 2002 г.) е ориентирана към използването на предимства на сектора, подпомагащи заетостта, своевременното внедряване на нови технологии и адаптивността към измененията в стопанската конюнктура (3).
Това свидетелства, че на неголемите фирми в преходния период се възлагат сериозни надежди за преустройство на националния народностопански комплекс и за изграждането на функционираща пазарна икономика и демократично общество.
В тази връзка от особен интерес за нас е анализа на политиката за подпомагане на сектора на “малкия бизнес”. Веднага трябва да посочим, че в държавите в преход съществуват две популярни концепции по този въпрос. Те са взаимствани от индустриалния свят и се стремят да адаптират методики и подходи, наложили се като най-подходящи в пазарноикономическите условия и проверени в стопанската практика. Ако максимално обобщим същността на тези концепции от гледна точка на техните политико-управленски, операционни и ресурсни аспекти ще констатираме, че при едната става въпрос за осланяне предимно на “благотворното въздействие на пазарните сили”. Тя е взаимствана по-скоро от практиката на САЩ и глорифицира един определен “автоматизъм” при развитието на икономическите процеси, в т.ч. и на предприемаческата дейност. Другата изхожда по-скоро от практиката на държавите от Западна Европа след края на Втората световна война. Ако условно приемем за подходящ модел в случая следвоенното развитие на Федерална република Германия ще установим, че политиката за подпомагане на сектора на МСФ там включва редица елементи на масирано държавно вмешателство.
По-нататък ще се опитаме да изясним дали и доколко провежданата в България през цялото десетилетие на социално-икономически реформи (периодът 1990 - 2000 г.) политика за подпомагане на зараждащия се “малък бизнес” тендира към някой от двата условни модела, а ако има отклонения - да установим под въздействието на какви причини те са възникнали.
Като начало трябва да подчертаем, че след падането на Берлинската стена в България са налице относително по-неблагоприятни предпоставки за развитието на съвременно предприемачество и малък бизнес в сравнение с други бивши социалистически държави, разположени в Централна Европа. Ако игнорираме зависимостта на националната икономика на страната с икономически изостаналата Отоманска империя до 1878 г. като елемент от по-далечното минало можем да констатираме, че наченки на местно фабрично производство - предимно в текстилната и хранително-вкусова промишленост, - се появяват у нас едва през първите десетилетия на 20 в. При това решително преобладават сектори като земеделие, дребната търговия и занаятите. Бавният стопански прогрес на България и множеството войни в региона на Балканите са причината модерната индустриализация на страната да изостане значително и да започне едва след включването ни в СИВ. Към момента на развала през 1989 г. на социалистическата система от съветски тип, България може да бъде отнесена към страните-членки със средно равнище на индустриално развитие.
Липсата на достатъчни промишлени традиции и опит у нас преди периода на социализма (т.е 1944 - 1989 г.) и изградената “на зелена поляна” централно-планирана икономика с нейните специфични форми на собственост, големи мащаби на производство, технологии и ценности, поставят новите български предприемачи в значително по-неизгодна изходна позиция от тази на техните колеги в страните с утвърдено пазарно стопанство и даже в държавите от Вишеградската група.
Българските наемни работници и мениджъри през периода на плановата икономика в по-голямата си част са бивши земеделци, дребни занаятчии, търговци и интелигенти или потомци на посочените социални групи. Те са формирали първия си опит в сферата на производството и услугите, както и в приложението на съвременния мениджмънт, единствено в техния специфичен “социалистически вариант”.
В същото време, периодът на плановото стопанство в икономическата история на европейски държави със средно (напр. Унгария, Полша и Словакия) и даже високо (напр. Чехия и ГДР) равнище на развитие на “класически” капитализъм преди Втората световна война, може да се разглежда днес като само временно и наложено чрез военно-политически натиск “отклонение”. Този факт поставя както политическите ръководства, така и предприемачите в държавите от Вишеградската група в относително по-благоприятни позиции по отношение изграждането на съвременен функциониращ сектор на “малкия бизнес” по образеца на водещите индустриални страни.
Именно подобни икономически дадености и обстоятелства до голяма степен предопределят необходимостта от провеждането на последователна и активна политика за подпомагане на зараждащия се сектор на малките и средни частни фирми и предприемачеството в държави в преход като България.
2. Активната икономическа политика като решаваща предпоставка за подпомагане на зараждащите се предприемачество и малък бизнес.
Под “икономическа политика” за подпомагане на предприемачеството и “малкия бизнес” ние по-нататък ще разбираме една концептуално изяснена, дългосрочна, целенасочена и ресурсно осигурена система за въздействие на държавата (предимно в лицето на правителството), ориентирана към създаването, утвърждаването и развитието на малките и средни фирми в народното стопанство при едновременното стимулиране на предприемаческата и пазарна култура всред широки обществени кръгове.
Тук трябва особено да подчертаем, че необходимостта от ускорено развитие на разглеждания сектор в икономики в преход като българската се обуславя както от т.н. “стандартни предимства” на този сектор, така и от някои специфики. Така, особената полза от насърчаване на жизнеспособните малки и средни фирми и от активното стимулиране на предприемачеството в конкретния случай произтича от необходимостта своевременно да бъдат решени някои допълнителни и твърде специфични потребности на прехода в България, като напр.:
- Необходимост от бързо преструктуриране на наследения от социализма тип “икономика на големите мащаби” чрез деконцентрацията на много от съществуващите крупни предприятия. Създаване на МСФ като рационална стопанска реакция на промяната в предишната интеграционна схема в “Източния блок” и разпадането на пазара на СИВ;
- Ликвидиране на някои от големите, неефективни и често дотирани от държавата бивши социалистически предприятия и заместването им с по-малки гъвкави фирми, функциониращи в пазарна среда;
- Своевременно реагиране чрез МСФ на предизвикателствата на формиращия се пазар с оглед отчитането на закономерностите на търсенето и предлагането;
- Ускорено преодоляване на заварената архаична размерност на фирмите от периода на централно-планирана икономика (в т.ч. преустройство на цялата система на вътрешноотраслови и междуотраслови връзки) чрез ново структуриране на стопанските единици, вкл. като работещи в конкурентна среда МСФ, както това е в развитите пазарни икономики. Създаване на условия за реализация на практически проверената максима “small is beautyfull” (т.е. “малкото е прекрасно”);
- Формиране на политически активна и стопански независима “средна класа” от предприемачи, която да се превърне в гръбнак на пазарната икономика и основа на демократичното общество, противодействайки на опитите на бившата партийна номенклатура да получи и в новите условия водещи икономически позиции и да манипулира политически обществото.
Решаването на горните и някои други подобни задачи очевидно не са цел на отделните стопански субекти (4). Тези задачи обаче безусловно трябва да бъдат съставна част от дългосрочната стратегия за социално-икономическо развитие на държавата, която е предмет на стопанската политика на правителството.
Ефективната реализация на подобна мащабна стратегия обаче е твърде трудна за средна по-размери и равнище на развитие държава като България, разположена в периферен район на континента и не разполагаща с необходимите ресурси и с достатъчен собствен опит от предшестващи исторически периоди. Естествено, в случая благоприятна съпътстваща роля може да изиграе отприщването на подтисканата до този момент предприемчивост на широки обществени слоеве с относително добро равнище на образование, както и самите законодателни възможности за разгръщане на свободната стопанска инициатива след отпадането на политическите догми на комунизма. Прекомерното залагане обаче на някакви константни благоприятни обстоятелства в българското общество и на упоменатия “автоматизъм на пазара” веднага предизвиква въпроса дали зад една подобна постановка всъщност не се крие нежеланието (невъзможността) за генериране на приложими идеи и провеждане на целенасочена държавна политика в тази област. От значение е също така да установим съотношението между субективните ограничения и обективната невъзможност подобна държавна политика да бъде реализирана в стопанската практика.
Ето защо за целта е необходимо да отчетем някои най-съществени, според нас, ограничителни аспекти на една икономическа политика по принцип, а именно:
- политическа готовност (воля) за провеждане;
- наличие/отсъствие на знания и умения, споделяни от висшето политическо равнище;
- своевременно и последователно приложение на мерките;
- ресурсна осигуреност на мерките;
- общи социално-икономически рамкови условия.
Условно ще съпоставим упоменатите по-горе лимитиращи фактори в една примерна триада. Тя включва, освен България, една произволно избрана развита страна от Евросъюза с добре функциониращ сектор на малките и средни фирми и една средноевропейска държава от бившия “Източен блок” в преход с по-добри на този етап общи макроикономически показатели от България. Съпоставката е напълно произволна, тъй като в нея ще се обосновават твърдения единствено чрез конкретни данни от сектора на малкия и среден бизнес в България. Относително най-неблагоприятното позициониране на България при долното сравнение обаче се основава на презумпцията, че държавите от ЕС са образец за страните-кандидатки, а държавите от Вишеградската група, включени в “първата вълна” -положителен пример. Ще допуснем в случая, че страни като България и Румъния, които все-още са в “чакалнята на ЕС”, са длъжни да “наваксват”, като взаимстват положителен опит както от държавите-членки на ЕС, така и да отчитат достиженията и грешките на страните от “първата вълна”.
В действителност, по отделни показатели за състоянието на своя сектор “малък бизнес” според Eurostat , България заема по-добри позиции от държави, включени в “първата вълна” на присъединяването. Игнориран е също така и фактът, че в хода на преговорите за присъединяването на България към Евросъюза Глава 16 “Малки и средни предприятия” в края на 90-те години вече бе условно “затворена” - т.е. оценката за прогреса в тази област в контекста на разширяването на общността се приема като задоволителна.
Следователно, обозначенията в графичната фигура по-долу трябва да се възприемат предимно като дискусионна абстракция, призвана да илюстрира защитаваните от автора тези.
Фиг. 1 Сравнителна оценка на някои важни аспекти в държавната политика за стимулиране на малкия бизнес и предприемачеството в Еврорегиона
|
Страна Аспект |
Развита държава от ЕС |
Източноевропей- ска държава от Вишеградската група, включена в “първата вълна” |
България като страна от “втората вълна” |
|
1. Политическа готовност (воля) за провеждане на целенасочена и дългосрочна политика |
***** |
**** |
*** |
|
2. Знания и умения за генериране на идеи, споделяни на висше политическо равнище |
****** |
**** |
** |
|
3. Своевременно и настоятелно приложение на набелязаните мерки |
***** |
**** |
** |
|
4. Ресурсна осигуреност на мерките |
****** |
**** |
* |
|
5. Обща социално-икономическа среда за провеждане на политиката |
***** |
**** |
* |
Легенда:
****** - изцяло съответства на потребностите на сектора;
***** - ефективна като цяло, незначително се отклонява от най-добрите образци;
**** - успешна в общи линии, но отчасти непоследователна;
*** - приемлива, но непоследователна и уязвима от силни външни въздействия;
** - спорна, не способства за ефективното преодоляване на някои текущи проблеми в сектора;
* - слабоефективна, обект на значителна критика от страна на независими експерти;предизвиква постоянни недоволства от страна на предприемачите и техните сдружения.
3. Характеристики на държавната политика за подпомагане на сектора на малките и средни фирми и предприемачеството в България в преходния период.
Стопанската практика в държавите в преход свидетелства, че основните усилия за създаването на функциониращ сектор на малките и средни фирми и формирането на предприемаческа култура всред най-широки обществени слоеве трябва да бъдат насочени в няколко основни насоки, както следва:
1. Политика за формиране на предприемачески нагласи и култура, в т.ч.
1.1. Селекция, мотивация и обучение на потенциалните предприемачи;
1.2. Създаване на положителна представа (имидж) на предприемача в обществото;
1.3. Поощряване на креативността и успеха като резултат от упражняване на стопанска дейност за собствена сметка и риск;
1.4. Окуражаване на научните кадри да прилагат своите знания и специални умения на предприемаческото поприще;
1.5. Набиране и широко разпространение на обективна информация от полза за потенциалните предприемачи;
2. Политика за подпомагане на т.н. “стартова фаза” на фирмата, в т.ч.
2.1. Упростяване на административните процедури при регистрацията на МСФ;
2.2. Санкциониране на корупцията и преодоляване на бюрокрацията в съответните служби; Въвеждане на “Обслужване на едно гише” (one stop shop);
2.3. Пряко и/или косвено финансово подпомагане чрез специализирани банки, гаранционни фондове, национални и регионални кредитни програми и др.п.;
2.4. Държавно подпомагане (дотиране) на бизнес-асоциациите при предоставянето от тяхна страна на консултантски и експертни услуги на предприемачите;
2.5. Предоставяне на икономически преференции за период от 1-3 год. след регистрацията.
3. Политика в периода на укрепване и експанзия на фирмата, в т.ч.
3.1. Предоставяне на преференции за дейности от стратегически приоритет за националната икономика - напр. при внедряването на нови технологии, при разкриването на нови работни места, при регистрацията на фирми в изостанали региони и т.н.;
3.2. Предоставяне на гаранции пред финансиращи институции и/или субсидиране на инвестициите в основни фондове;
3.3. Преференции при наемане и/или закупуване на държавни и/или общински земи и сгради за инвестиционни нужди;
3.4. Субсидиране на разходите (или поне на част от тях?) за екология и/или приспадане на разходите за подобни цели от данъците;
3.5. Подпомагане и субсидиране на квалификационни мероприятия за предприемачите;
3.6. Възлагане на конкурентна основа на държавни и/или общински поръчки.
4. Стратегическа политика за развитието на МСФ, в т.ч.
4.1. Изготвяне и реализиране на Национална стратегия за развитието на сектора;
4.2. Подпомагане на науката, образованието и научните изследвания;
4.3. Насърчаване на експорта и другите форми на международно делово сътрудничество;
4.4. Подпомагане на подобряването на общата конкурентна способност на МСФ;
4.5. Изграждане на технологични центрове и бизнес-инкубатори;
4.6. Договаряне и насочване на съществена част от ресурсите по предприсъединителните и структурни фондове на ЕС към сектора на МСП.
По-нататък, чрез анализ на избрани емпирични данни и факти, свързани с въздействието на основните аспекти на държавната политика върху приоритетни за предприемачеството и малкия бизнес сфери, ще се опитаме да идентифицираме основните проблеми и слабости на тази политика. По подобен начин ще се опитаме на докажем съответствието между вербалните твърдения и качествените параметри, посочени във Фиг. N 1.
Веднага ще направим уговорката, че в рамките на една статия не е възможно разглеждането в детайл на всички интересуващи ни въпроси. Ето защо ние ще се ограничим само до простото “налагане” на съответните аспекти на политиката в сферата на малкия бизнес върху някои от приоритетите за развитие на сектора в техния обхват и последователност така, както са показани на Фиг. N 2.
Най-сложна в случая е оценката на готовността и волята на висшето ръководно равнище за провеждането на целенасочена и перспективна политика в сектора.
Както споменахме по-горе, в своите икономически платформи всички политически партии у нас декларират доброто си намерение да подпомагат създаването на функциониращи МСФ и предприемаческа прослойка. Частично това се дължи както на невъзможността да бъде игнориран световният опит в тази област, така и на съветите на чуждите политици и консултанти, редовно посещаващи страната след поетия курс към интеграция в Евросъюза. Тук не изключваме и наличието на субективна убеденост у някои политически лидери по въпроса за необходимостта от насърчаване на предприемачеството и малкия бизнес. Важна роля играе обстоятелството, че законодателна възможност за регистриране на частни фирми у нас бе създадена още чрез Указ N 56 от 1987 г. Не е без значение напр. факта, че към началото на икономическите реформи в България вече съществуват като наследство от периода на централно-планирана икономика общо 13066 (по състояние м. дек. 1989 г.) изцяло частни малки фирми. Само през първата година на прехода тяхното количество се увеличава значително и през дек. 1990 то е вече 54160. Към края на следващата 1991 г. количеството на частните МСФ допълнително нараства почти 4 пъти и става 218976. (5). През последващите години броят на включените в сектора “малък бизнес” фирми отново непрестанно расте - напр. в края на 1992 г. - те са вече около 340 хил., за да достигнат почти половин милион през средата на 90-те години.
Този период обаче същевременно се превръща и в естествен водораздел на ентусиазма на българските предприемачи, базиран по-скоро не на излишъка у тях на някакви изключителни делови качества, колкото на спонтанното решение “да се пробват” на едно ново и привлекателно за тях поприще. Подобен извод се налага, ако отчетем някои интересни предприемачески мотиви за регистрация на собствена фирма през цитирания период от рода на тези, че едно евентуално забавяне би коствало на съответната личност “по-високи такси за регистрация” занапред, или че в случая лицето се ръководи от “желанието да подпомогне политическата трансформация в страната”. След пререгистрацията по новата система за статистическо отчитане на стопанските субекти БУЛСТАТ се оказа, че количеството на реално функциониращите частни МСФ в България през 1996 г. е спаднало до само 175277. Това количество през следващите години отново бавно нараства, за да достигне през 2000 г. 222711 фирми (6).
Такова значително намаление на действащите в страната МСФ косвено свидетелства - наред с другото - и за отсъствието на дългосрочна политика за подпомагане на сектора. Една от причините за това неминуемо би могло да бъде и отсъствието на политическа готовност да се генерират съответните стопански идеи и да се реализират те в рамките на съществуващите възможности.
Подобен общ извод може да бъде илюстриран и с други примери. Така, в рамките на първото комплексно изследване на разглежданите проблеми в рамките на проект по линия на ФАР “Survey on the Nascent Private Sector in Bulgaria”, извършено от водещи български експерти съвместно с екип на авторитетния холандски Economisch instituut voor het midden-en kleinbedrijf в периода фев.-март 1992 г., бе изготвена Национална Програма за неотложни мерки за подпомагане на предприемачеството и малкия бизнес в България, съдържаща 101 мерки. В тази Програма като “незабавни” бяха дефинирани 74 мерки (т.е. със задачата те да бъдат реализирани в следващите месеци след приключването на проекта), като “бързи” (т.е. с реализация до една година) - 23 мерки и като “средносрочни” - 4 мерки (за реализация до 3 години). При това, като неотложни мерки бяха набелязани задачи от рода на създаването на правителствена Агенция за малки и средни предприятия, Закон за МСФ и Стратегия за развитие на сектора.(7)
Действително, и трите посочени по-горе мерки междувременно вече са реализирани, но с голямо закъснение. Агенцията за МСП напр. е учредена през 1997 г. отначало към Министерството на промишлеността, като впоследствие преминава към МС. Законът за МСФ е приет през 1999 г., а първата Национална Стратегия е изготвена през 1998 г. в изпълнение на изискванията за започване на преговорите с ЕС за присъединяване на България по Глава 16.
Още в споменатата по-горе първа Национална програма за неотложни мерки, изготвена от смесения международен екип през 1992 г., се предвиждаше подпомагане на кредитирането и финансирането на стартиращите малки и средни фирми. С оглед на това още през 1993 година в рамките на двустранното икономическо сътрудничество на България с Германия започна работата по създаването на специализирана българска кредитна институция - Държавна банка за инвестции и развитие (ДБИР), която да функционира по подобие на германските държавни инвестиционни банки за малкия бизнес Deutsche Ausgleichsbank и Kreditanstalt fuer Wiederaufbau. Проектът предвиждаше германската страна да предостави на новата банка дългосрочна кредитна линия на преференциални условия и да я подпомогне с компютърна техника и ноу-хау. Законът за въпросната държавна банка с преобладаващо държавно участие бе приет едва в края на 1996 година, но след поредната смяна на правителството през м. февруари 1997 г., неочаквано бе отменен (8).
Подобни примери свидетелстват за това, че в преходния период у нас не винаги може да бъде констатирана решителна готовност и воля във висшето управленско равнище за дефиниране и провеждане в стопанската практика на политиката в подкрепа на малкия бизнес и предприемачеството. Твърде характерно за нашата политика е и обстоятелството, че външни конюнктурни влияния или вътрешни политически турбуленции често изтикват встрани икономически обосновани подходи (т.е. познатият от банковото дело crowding out - ефект). Така, макар и с голямо закъснение от датата на започване на преговорите с германската страна, Законът за ДБИР бе приет - малко преди да бъде свален Кабинета “Виденов”. Следващото правителство на Иван Костов обаче незабавно го отмени без мотиви и без да бъде предвидена някаква алтернатива за субсидирано държавно кредитиране на сектора. Действително, повече от година след отменянето на Закона за ДБИР бе учредена “Насърчителна банка” АД като търговска банка с преобладаващо държавно участие по общия ред. Тази банка обаче няма възможност да предоставя преференциални кредити по схемата, която от години успешно работи в Германия. Подобни случаи ни дават основание да се считаме, че често вместо стройна концепция за развитието на сектора у нас превалира едно своеобразно “мерене на политически сили”, жертва на което могат да станат обосновани и консултирани с авторитетни чуждестранни експерти и институции проекти. Те свидетелстват за непоследователност в действията на най-висшето ръководно равнище по отношение на важни управленски идеи и инициативи.
Активната консултантска помощ от страна на Евросъюза, както и от страна на експерти от други развити индустриални държави, заедно със становищата на местни специалисти, са значителен и приложим в стопанската практика ресурс от знания, умения и ноу-хау. Очевидно обаче, този ресурс не винаги бива използван от висшето управленско равнище - в т.ч. и в случаите, когато е налична материална (в.т.ч. финансова) осигуреност на предлаганите мерки. Можем следователно да направим междинния извод, че недостатъчната подготвеност и/или нежеланието на висшето ръководно равнище у нас за провеждане на една целенасочена политика в разглежданата област най-често води до забавяне или даже до игнориране на редица необходими мерки.
Отделното разглеждане на втория аспект на политиката - нейната концептуална адекватност - крие значителни трудности. Ако изходим от конкретните принципи в тази област, за да бъде провеждана една дългосрочна и успешна политика, тя очевидно трябва да комбинира както проверени в практиката на развитите пазарни икономики идеи, знания и опит, така и да отчита спецификата на дадената страна в преход. Социо-културните различия на България, за които бегло спомнахме в началото, налагат известна адаптация към местните условия на “работещи” в ЕС и най-често предлагани от чуждите експерти модели. Тъй като обаче липсата на практически опит вътре в страната, заедно с липсата на решителност на най-високото управленско равнище, затрудняват реализацията на цялостните концепции, най-честото възможно решение в случая е проверката на идеите и подходите предимно чрез методиката “опит-грешка”. При такъв подход обаче твърде е реален рискът от колизия с третия аспект, посочен във Фиг. 1, а именно - своевременната реализация на политиката.
При методиката “учене от собствените грешки” неминуемо следва забавяне (асинхронизация), както и възниква проблема с недостатъчните ресурси, който е особено остър в случая с България. Тук често се наблюдават развития, които потвърждават известната маскима, че който не плаща навреме, плаща два пъти. Както е известно, страната има висока степен на външна задлъжнялост. Предписанията на МВФ налагат съгласуване на всички вътрешни разходи при тяхното едновременно общо съкращаване, с оглед осигуряването на балансираност на бюджета като висша цел. Практиката - особено след въвеждането на Валутния борд - показва, че всеки опит да се изразходи ресурс, успеха на който не е икономически гарантиран, бива изоставян под натиска на чуждите институционални донори. Това обстоятелство влияе твърде негативно върху прилагането на управленски концепции с инвестиционен елемент, в т.ч. и тези, насочени към подпомагането на сектора на МСФ.
Експертите често обръщат внимание и на факта, че разумната адаптация на чуждите операционно-концептуални схеми у нас се затруднява от липсата на подходящи процедури при вземането на решения. Причина за това също може да бъде напр. и изтъкнатият недостатък от управленски знания и умения, както и волята за тяхната практическа реализация. При усъвършенстването на законодателната основа за развитието на сектора “малък бизнес” предлаганите нови нормативни документи най-често се анализират предимно в техния формално-правен аспект, но не и откъм влиянието им върху икономическия процес. Това често се дължи на факта, че вносителите не извършват нужния за това предварителен анализ (9). Така напр. преференцията в Закона за МСФ за участие на дребни частни предприемачи в процеса на приватизация за период от три години е ползвана едва три пъти (10).
Първата Национална стратегия за развитието на сектора е изготвена, също така, едва през 1998 г. и то главно като отговор на изискването на ЕС за водене на преговорите по присъединяването на България към ЕС. Тя включва седем насоки за подпомагане на сектора, в т.ч. усъвършенстване на законодателството, подобряване на достъпа на МСФ до финансови източници и микрокредити, подобряване на информационната осигуреност, обучението на предприемачите и облегчаване на процедурите през стартовата фаза. (11). Фактът, че само три години след това бива изработена нова стратегия, свидетелства или за недостатъци в първия вариант, или за липсата на концептуална яснота и убеденост на най-високото управленско ниво в лицето на Агенцията за МСП към Министерски съвет какви по-точно мерки трябва да бъдат осъществени.
Анализът на проблемите, свързани със своевременното и настоятелно приложение на набелязваните мерки, може косвено да бъде подпомогнат и чрез данни за основните проблеми пред предприемачите в периода 1990-2000 г. Условно изключваме периода1990-1993 г., тъй като по признание на експерти от самата Агенция за МСП “в първите години на прехода към пазарна икономика в България на практика не съществува държавна политика за насърчаване развитието на МСП” (12).
В едно представително комплексно изследване на състоянието на МСФ, като основен проблем през началната фаза е посочен достъпът да стартов капитал и кредити (общо 65.4% от анкетираните), следван от липсата на информация за правната рамка (28.1%) и намирането на подходящи помещения за дейността и земя за строителство на нужните сгради (21.7%). (13). В друго, по-късно изследване, отново 63% от предприемачите са посочили същия основен проблем, следван от недостатъчната информация за правната рамка (27%), както и проблема за сградите и земята (23%) (14).
В края на посоченият период финансовите проблеми са изместени от първото място (но само при изследване на фирмите с относително утвърдени пазарни позиции) от фактора “слабо пазарно търсене”, но финансирането пак заема твърде високото второ място при 45% от анкетираните. Достатъчно е да цитираме в тази връзка констатацията на експерти от АМСП по проблема за нормативната база, а именно, че при нея се наблюдава “известна непоследователност и нестабилност, а ефектът, който оказва върху развитието на МСП, е двойнствен и противоречив” (15).
В последното по хронология официално изследване на сектора, извършено от АМСП, финансово-кредитните проблеми вече заемат трето място при 43% от анкетираните.
Косвено можем да заключим, че проблемите на нормативната база не са намерили своето ефективно решение през период от десет години, тъй като и в последните представителни анкети 23% от българските предприемачи са посочили като препятствие пред своята дейност отново “държавната бюрокрация” (16).
Оценката за състоянието на държавната политика за насърчаване на МСП към края на 90-те години от страна на близкият до правителството “Център за икономическо развитие” гласи, че през периода са били извършвани “откъслечни действия в тази насока, които обаче не бяха подчинени на обща стратегия и ефективността им беше много ниска”(17).
Оценката на ресурсната осигуреност на отделни аспекти в държавната политика в разглежданата област се улеснява от факта, че активното сътрудничество на България с ЕС в хода на присъединяването позволява ползването на ресурси за развитието на “малкия бизнес” както от Програма ФАР, така и от редица други чужди донори. В споменатата по-горе първа национална Програма за неотложни мерки, изготвена от българо-холандския екип в началото на 1992 е посочено, че стимулирането на зараждащият се частен сектор “изисква финансови средства, които могат да се набавят от местни източници”. Очакваните чужди финансови ресурси се препоръчва да се разглеждат като “допълнение към дотациите от бюджета, който би трябвало да пренасочи за нуждите на тази политика приходите от приватизацията или от републиканските и местни данъци и такси” (18). Последвалото неблагоприятно макроикономическо развитие в страната практически през целия период на 90-те години обаче силно ограничи възможностите за заделянето на средства от държавния бюджет за подпомагането на малкия бизнес и предприемачеството. Така например, за целите на първата Стратегия (1998-2001 гг.), включваща 14 насоки за дейност, са предвидени шест български и осем чужди ресурсни източника за реализация на набелязаните цели и задачи. Основните средства при това са постъпвали по линия на ЕС (19). Българските приноси като ресурс в случая не са целево ориентирани само към сектора на малките и средни фирми, а имат по-широк обхват и са насочени към развитието на изследванията в помощ на индустрията, към подпомагане на трудовия пазар и т.н. Т.е. тук основна роля от началото на прехода досега играят привлечените от чужбина средства.
В най-новата Стратегия за периода 2002-2006 гг., включваща решаване на 42 групи проблеми, обединени в седем приоритетни направления, не се посочва конкретен източник на необходимите ресурси. Указани са само държавните институции, отговорни за изпълнението на една или друга дейност (20). Ако обаче отчетем, че освен законодателните и организационни мерки, включени в стратегията, трябва да бъдат осъществени и някои ресурсоемки дейности, то може да се очаква, че за тяхното финансиране отново основният източник ще бъде търсен извън държавния и общинските бюджети поради ограничените възможности на последните. Косвено доказателство на такава хипотеза може да бъде последната официална информационна брошура на АМСП за актуалните Програми, кредитни линии и други източници за финансиране на сектора МСФ. В тази брошура помощта за финансиране (която е най-търсена от предприемачите) се състои в офертите на 15 търговски банки, които предлагат стандартни кредити, както и финансиране по други 11 Проекта на Програма ФАР. Освен тях, финансово-кредитно съдействие може да бъде заявено от предприемачите по линия на 10 американски, 7 германски, 4 швейцарски и 2 холандски инициативи. Посочени са и отделни проекти за многостранно сътрудничество с организации от нестопански сектор, както и такива в рамките на двустранното сътрудничества на България с отделни държави от ЕС. Фактът, че даже информацинните материали на правителствената АМСП, както и ежегодните обзорни доклади, се финансират по Проекти на Програмата ФАР свидетелства, че ориентацията към ползването предимно на донорски средства от чужбина е преобладаваща.
По последни данни на Делегацията на Европейската комисия в София, помощта за МСФ и предприемачеството в България през следващите години ще състави около 40 млн. евро. В тази сума е включена схема за субсидии за “малкия бизнес” в областта на услугите и технологиите с общ бюджет от около 9 млн. евро (делът на ФАР в тази сума е 4.7 млн. евро), изграждането на бизнес-инкубатори за технологичноориентирани фирми с общ бюджет 10.4 млн. евро (делът на ФАР е 5.6 млн. евро), Програма за грантове за МСФ в сферата на културния туризъм на стойност 7 млн. евро (дял на ФАР - 5.5 млн. евро) и Програма за грантове в еко-туризма на стойност 5.3 млн. евро (участие на ФАР - 4 млн. евро).
Като една от причините за повишената потребност от външно финансиране и значително чуждо подпомагане на политиката за укрепване на сектора на МСФ и предприемачеството в България, условно може да бъде изтъкната неблагоприятната социално-икономическа среда в страната. След въвеждането на валутен борд у нас бе наложена система за съгласуване на всички аспекти от икономическата политика на правителството с МВФ. Това ограничава възможностите да бъдат реализирани някои инициативи по стимулирането на отделни отрасли и сфери в националната икономика, в т.ч. и секторът на малките и средни фирми, за които няма предварително одобрение от чуждите донори. Нестабилната политическа ситуация и честата смяна на правителства, военните конфликти на Балканите и други неблагоприятни фактори, които не са характерни за страните в преход от Вишеградската група, създават допълнителни препятствия пред растежа на МСФ в България. Не е случаен и фактът, че през втората половина на 90-те години в повечето представителни анкети предприемачите изтъкват проблеми, произтичащи от околната икономическа среда. Те отбелязват - наред с упоменатите по-горе проблеми - и препятствия от рода на “намалено платежноспособно търсене”, “високо данъчно облагане”, “затруднен достъп до външни пазари”, “отсъствие на ефективна инфраструктурна и инстутуционална поддържка за технологичен растеж и диверсификация” и др.п.(21).
В обобщение можем да направим следните основни изводи:
1. Опитът от изминалите повече от 10 години на социално-икономически преход показва, че създаването на жизнеспособен и ефективен сектор на МСФ у нас е възможно предимно чрез активната държавна политика за подпомагане на предприемачеството и преструктуриране на наследството от централно-планираната икономика.
2. Осланянето единствено на “вътрешните механизми” на пазарната икономика и на свободното демократично общество за активизиране на предприемаческия потенциал в конкретния случай не е достатъчно, тъй като крие риска от забавяне на решаването на основните проблеми в тази сектор. В случай на натрупване на неблагоприятни политически и военни фактори (като напр. войната в Югославия), може да се констатира освен това, и нарастване на стопанската престъпност и увеличаване на дела на икономиката в сянка.
3. Възникващите проблеми в сектора на малките и средни фирми са различни в различните източноевропейски страни в преход. Тяхното своевременно решаване обаче е препоръчително, тъй като натрупванията на нерешени проблеми и отлагането на важни управленски решения могат да доведат до устойчиви негативни последствия за цялата икономика. В такъв случай отстраняването на пропуските изисква повече усилия и значително по-големи средства.
4. Целесъобразно е концепциите за провеждане на цялостната политика за подпомагане на малките и средни фирми в страни в преход като България да бъдат изготвяни с отчитане на някои специфики. Не винаги готовите европейски и световни схеми “работят” навсякъде еднакво заради наличието на организационни, административни, социо-културни, финансови и други различия.
5. При наличието на сериозни икономически затруднения и липса на достатъчно собствени ресурси в страни в преход като България, провеждането на последователна и ефективна политика в помощ на зараждащия се сектор на малките и средни фирми до голяма степен зависи от значителното подпомагане с финансов ресурс и концепции от чужбина.
Използвана литература:
(1) Вж. по-подробно “Държавен вестник” бр. 84 от 1999 г.;
(2) Вж. “България - доклад за малките и средни предприятия 1996-1999”, С. 2000 (изд. на АМСП), с. 127-128;
(3) Вж. по-подробно: “България - доклад за малките и средни предприятия 2000-2002”, С. 2002 (изд. на АМСП), с. 191;
(4) Борман, Д., Воротина, Л., Федерман, Р., “Менеджмент - предпринимательская деятельность в рыночной экономике”, Гамбург, 1992, с. 7-21;
(5) Puchev, Pl., “Development of the “Small Business” sector in Bulgaria”, in Proceedings, 36th ICSB Conference, June 24-26, 1991, Vienna, Austria; Patschev, Pl., “Profile of the Bulgarian entrepreneur”, in FGF Entrepreneurship-Research Monographien, Band 5, pp. 310-316;
(6) Същият като (3), с. 31;
(7) Колектив, “Зараждащият се частен сектор в България”, Зютермеер-София, 1992, с. 12-23;
(8) Вж. по-подробно по въпроса: “Държавен вестник”, бр. 95 от 07.11.1996 г.
(9) Вж. “Малки и средни предприятия - информационен бюлетин на АМСП”, бр. 3 от 2001, с. 9-10;
(10) “Конкурентоспособност на българската икономика - годишен доклад”, София, 2000 г. (издание на ЦИР), с. 185-192;
(11) Същият като (2), с. 127;
(12) Същият като (2), с. 175;
(13) “Развитие на малките и средни предприятия в България”, София, 1996 г. (Изследване на ССИГ по Програма ФАР), с. 65;
(14) “Състояние на малките и средни предприятия в България”, София, 1997 г. (Издание на ФРП), с. 38;
(15) Същият като (2), с. 95 и с. 125;
(16) Същият като (3), с. 61;
(17) Същият като (10), с. 190;
(18) Същият като (7), с. 26;
(19) Същият като (2), с. 127-128;
(20) Същият като (3), с. 191-197;
(21), Същият като (3), с. 55-65.
